След като в средата на тази година България се присъедини към системата SDDS Plus (Специален стандарт за разпространение на данни) на Международния валутен фонд (МВФ), инвеститори и анализатори вече могат да разполагат с по-качествени, достъпни и надеждни данни, съставени по международно признати методологии и позволяващи по еднакви и с еднаква периодичност показатели, да се правят коректни сравненителни анализи за различни държави, както и да се превиждат неблагоприятните икономически тенденции в тях и да се предприемат навременни реакции. Присъединяването на страната ни към този най-висок международен стандарт за разпространение на данни на МВФ е резултат на съвместните усилия на Българската народна банка, Министерството на финансите и Националния статистически институт, който състави една много важна нова категория, съдържаща се в стандарта, а именно - цени на жилищата и индекси на пазарните им цени.
 
Според публикуваните от МВФ данни относно цените на имотите за второто тримесечие на 2016 година, най-висок ръст – почти 14%, се наблюдава в Швеция, дължащ се по мнение на експерти от Фонда, на провежданата парична политика от централната банка на страната. Освен лидера Швеция, в челната десятка на страните с най-висок ръст на цените на жилищата попадат в низходящ ред Нова Зеландия - с 11%, Литва, Унгария, Малта, Израел, Катар, Колумбия, Турция и Великобритания. Едни от крайните позиции в тази класация заемат Русия - със спад от 15%, Обединените арабски емирства и Украйна, която  с годишен спад на имотните цени от над 25%, е в дъното на класацията.
 
Заедно с държави като  Испания, Чехия, Португалия, Мексико, Холандия, Индия, Германия и други, България попада в групата на страните с умерен ръст на цените на имотите, който за второто тримесечие на годината е до 5 % на годишна база. Според специалисти на пазара за недвижими имоти, обаче, ситуацията скоро ще се промени, защото през следващите години се очаква повишаване на търсенето и респективно - покачване на цената на имотите. Очакваната тенденция се дължи на факта, че спестяването на финансови средства за покупката на жилище отнема продължителен период от време, поради което платежоспособното търсене на имот се обвързва пряко с лихвените условия на банките за отпускане на жилищни ипотечни кредити, а през последната година в България се наблюдава устойчиво намаляване на лихвите по предлаганите кредити. Това провокира все повече клиенти да търсят и закупуват жилища и тъй като повишилото се платежоспособно търсене на имоти изпреварва предлагането, цените им ще започнат да се покачват, т.е., спадът в лихвените нива по жилищните кредити, макар и с известно времево забавяне, ще се трансформира в повишаване на цените на жилищата.